КНИГИ ЛОВ

 


КНИГИ     И   СТИХОСБИРКИ/ лов на Райчо Гънчев

 

  1. Мечката – ИК “Наслука”, 1994.С
  2. Вълче ехо – ИК”Наслука”,1996,С.
  3. Лов по върховете – ИК”Наслука”,С,2000.
  4. Биология, климатизация и болести по дивеча – Земиздат,С,1980 г.
  5. L” OURS grandeur nature – Bernard De Wetter, Philippe Sorejl художествен алманах. Раздела за България, текст от Райчо Гънчев + 27 бр. авторски фотоси. Editions Du Perron, ISBN 2-87114-163-0, 2000
  6. Ехо от шаманския тъпан – Изд. ИК „Булхаус”, 2002,Сз
  7. Българинът и ловът – Изд. ИК”Булхаус”, 2002,Сз
  8. Природа – Изд. „Данграфик”, Варна, 2003
  9. От мечка ремък – Изд. „Багатур”, 2009
  10. В сянката на Беркута – Изд. Багатур, 2011
  11. Вълкашините – свещените кучета на предцитени – Изд. „Захарий Стоянов”, София, 2011
  12. Еленов стон сред залеза умира, Изд. „Багатур”, 2014

 

 

 

ЕЛЕНЪТ НА ХАЙКУ

Райчо Гънчев
Хайку не бе случаен ловец. Многократно беше ловувал в България. Негов бе европейския рекорд на муфлон, а елените познаваше с опита на класен специалист. Свечеряваше се. Вече губех надежда, когато тихо изръмжаване на голямо животно от левия край на поляната ме накара да наостря слух. Хайку бе по-прагматичен и вече слагаше наушниците си за приемане на инфразвукове. Животното безспорно бе елен. Сега вече отново го чух. Ясно и категорично. Вече го и виждах. Господарят на района излизаше на собствената си горска поляна. Без да бърза. Премина край ствола на обеления от него бор. Знак за първенство и господство в този район. Само с няколко движения на тежките си рога той докосна смолистия ствол и продължи към откритото пространство.

Тук бе напълно уязвим без да подозира за коварните ни намерения. Хайку вече провираше цевта на голямокалибрената си карабина през мазгала на чакалото. Еленът риеше с рога в чимовете трева и ги мяташе високо над гърба си. Само веднаж вдигна глава и изрева късо и властно. В следващия миг тресна изстрела на 300 WIN-овия “Манлихер”. Въпреки точното попадение за моя изненада еленът събра сили и се впусна с бързи скокове към смърчовата гора. Вече
стигаше плътната стена на преплетените клони, когато го застигна втория изстрел. Стори ми се напразен. Хайку обаче твърдеше че ударът му е сплучлив и настояваше да влезе в смърча. В тези гъстаци не смеех да вляза дори аз денем. Камо ли нощем. А сумракът бързо се превръщаше в лепкав мрак. Ловецът обаче бе самоуверен и вече навлизаше подир елена като слепец. Напразни бяха опитите ми да го възпра за да обмислим ситуацията. Следи от кръв бе невъзможно да бъдат проследени. Виждах само отчасти гърба на Хайку пред мене. Той слепешката напредваше през стената от виснали клони. Стоях зад него. Крайно безмислена и опасна позиция и за двама ни.

Разгръщах внимателно бодливите кичури и напрягах слух по посока на тъмния лес. Опитвах се да се изнеса в страни от ловеца и да се движа успоредно с него. Бяхме навлезли дълбоко в гората, когато чух развълнувания вик на ловеца и усетих шума от хукването му навън. С няколко скока бях до него. Уплашен той сочеше навътре в гъстака, където бе съгледал тъмната фигура на раненото животно. Спуснах се в указаната посока и го видях. Омаломощен самецът правеше опити да се извърне срещу нас. Осветих го с малкото си джобно фенерче и отправих един изстрел от “Смита” във врата му. Тежкото животно политна напред и с трясък се срина в гъстака. В следния миг се
надигна на колене и отново се опита да се извърне. Огромните му рога сега само му пречеха заплитайки се в гъстите клони. Трудно различавах формите на животното от люшнатите сенки. За миг в лъча на фенерчето зърнах част от врата му, ухото и неправдоподобно дебелите розетки на рогата.

Малката червена мушка на “Смита” трескаво играеше в снопа светлина при следващите два изстрела. Стори ми се че колосът рухна сгъвайки под себе си омекналите крака и цял наръч смърчови клони. Някъде в тъмното се губеше предницата, главата и рогата на елена. Не бях сигурен дали това не е предсмъртна поза за отскок и продължавах да съм нащрек. Зад мен някой прошумоля. Обърнах се. Хайку надзърташе с блестящите си очила в плътния мрак. “Шисен, шисен !” – мълвяха пресъхналите му устни и аз по-скоро за успокоение отправих още един изстрел зад ухото на елена.

Едва като че ли чак сега животното се отпусна и смъртен гърч премина по тялото му. Беше капитален трофей с тегло 15, 400 кг, а по щангите на разкошните му рога се наброяваха 26 шипа. Стиснахме си ръцете мълчаливо с ловеца. От тъмните върхове наоколо се извиси протяжен вик на улулица и заглъхна в мрачните долове. Сякаш самата планина изпровождаше своята свидна рожба, която никога вече нямаше да броди по горските пътеки.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

БЪЛГАРИНЪТ И ЛОВА