УНИФИЦИРАНА МЕТОДИКА ЗА МОНИТОРИНГ НА ДИВАТА КОЗА В ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ

РАЗРАБОТВАНЕ НА УНИФИЦИРАНА МЕТОДИКА ЗА МОНИТОРИНГ НА ДИВАТА КОЗА В ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – НП П И Р И Н

МЕТОДИКА ЗА МОНИТОРИНГ НА ДИВАТА КОЗА

Приоритетност на заданието

Дивата коза обитаваща България, е от подвида Rupicapra rupicapra balcanica Bolcay / 1925/ – Балкански подвид дива коза. В “Червена книга на България” тя е отбелязана като “застрашен вид”. В Приложение III на Бернската конвенция , ратифицирана от България и валидна от 1.05.1991 г дивата коза е отбелязана също. Балканският подвид е включен и в Приложение II на Директива 92/43 на Съвета на Европейската Икономическа Общност от 21.05.1992 г за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, а също и в Приложение IV – растителни и животински видове от интерес за общността, които изискват строга защита.

Цел и задачи

Целта на настоящата разработка е да се направи унифицирана методика за мониторинг и таксиране на дивата коза, с пилотно тестване в НП Пирин. Основните задачи, пред така поставената цел, могат да се формулират в следните направления:

Разработка на теоретическите правила и принципи на методиката за мониторинг на дивата коза
Направа на инструкция и полеви формуляри – карнети за наблюденията
Набелязване и описание на маршрутите и стационарните площадки за наблюдение в НП Пирин.
Теоретически курсове обучение на служителите от НП Пирин и сътрудници за приложение на методиката за мониторинг и теренни практики за приложението им. Анализ на резултатите.

Методиката за мониторинга, определяне числеността, половата и възрастова структура,състоянието и тенденциите в развитието на запасите от дива коза, могат да се извършват по няколко способа в условията на защитените територии:

– Стационарни – от полеви площадки на терена

При стационарния метод, наблюденията се водят от определена точка на терена, като продължителността им може да бъде неколкочасова, или неколкодневна. Мястото се избира с оглед на максимална площ за пряко визуално наблюдение.Методът е подходящ за отчитане денонощната активност, поведенческите реакции и взаимоотношения. При възможност мястото се маскира с подръчни средства, избира с е съобразно въздушните течения и обичайно е над местата където се появяват козите. Добре е ако в близост до стационарните точки има хижи за подслон на преброителите. Необходимото оборудване включва лична екипировка, бинокли и далекогледни тръби.

Приложение: Места, местности в НП “Пирин”

– Маршрутни – с определена дължина и ширина

При маршрутните методи наблюденията се извършват по време на трекинг през местообитанията на дивите кози с определена дължина и ширина / визуален обхват/. Подбора на маршрута е съобразен със сезона – миграциите и временните пребивавания на дивите кози в някои находища/летни, зимни и т.н./. Обичайно маршрута е пешеходен и се набелязва така, че да бъде преодолян при еднодневен обход. При маршрутния обход са допустими кратковременни спирания на стационарни точки и по-обстойни наблюдения от тях. Преброителите трябва да притежават необходимата планинска екипировка и оборудване. Началната и крайна точка на маршрута е добре да бъде съобразена с наличието на планински заслон, хижа, или място за нощувка. Задължително е ползването на далекогледни тръби и бинокли.

Приложение: Подходящи маршрути в района на НП “Пирин”

– Други – фото и видео заснемане, телетрекинг, маркиране и т.н.

Това са специализирани методи за набиране на информация свързани с необходимата техника – фото и видеокамери с многократно увеличение,радиопредаватели и локатори и улов на определен брой животни. Същите не са обект на настоящата разработка, поради което не се спираме подробно на тях.

Различните сезони и състояния на популацията са предпоставка за избора на подходящия метод. Маршрутите и площадките се набелязват в предварително определени от парковата администрация области на разпространение на дивата коза. Върху картен материал се фиксират областите на разпространение и присъствие на дивата коза при следната терминология и значимост:

Ареал – крайните граници на поява и присъствие на вида.
Местообитания – местата с трайно присъствие на вида.
Територии – обхващат няколко съседни местообитания.
Находища/местопребивавания/– временни, сезонни пребивавания.
Сезонните миграции – маршрути на сезонните предвижвания.
Сватбовища – местата за сватбуване в брачния период.

ВЪЗРАСТОВИ ГРУПИ

Половата и възрастова структура са важни показатели за дадена животинска популация. Анализирането на тези характеристики и промяната им във времето, дават възможност да бъдат установени адаптациите на популацията към външните условия и действието на вътрешно популационните механизми.При теренните наблюдения е невъзможно определянето на точната възраст на всяко срещнато животно. По тази 5 причина са определени т.нар. възрастови групи към отделните полове.Тъй като възрастта е постоянно променяща се във времето, прието е възрастта в години да означава навършените години. Така например едногодишно животно, означава навършена една година, въпреки че през есента действителната възраст е 18-19 месеца.

Определянето на възрастовите групи е направено по няколко съображения :

Класифицирането на животните при теренните наблюдения да става с достатъчна точност. Това означава да съществуват белези, по които наблюдаваното животно да бъде отнесено сигурно към дадена възрастова група. Това са ръста и формата на тялото, развитието на рогата, цвета на козината за сезона, поведението, йерархията в стадото и други.
Съответната възрастова група да е свързана и с настъпващите биологични и социални вътре видови, промени характерни за вида. Това са преди всичко настъпването на половата зрелост, участието в сватбуването и размножаването, заемането на собствена територия и др.

П р и п л о д и (ярета, 0 годишни)

Появяват се в края на април началото на май и присъстват само в структурата на есенния запас за съответната година. През пролетта на следващата година вече са преминали в следващата група, тъй като са навършили една година. Разграничаването на половете е много трудно и не е необходимо. Различават се лесно по размерите на тялото. Значително по-малки са от майките си, които следват неотлъчно.Главата изглежда не съразмерно голяма за тялото. Трупът е къс, краката високи и дебели. Рогата на приплодите, в края на есента достигат дължина 5 – 8 сантиметра и са слабо завити назад. Отдалеч трудно се забелязват.

При наблюдение от близо се виждат , но не са по-високи от средата на ушите. При окрупняване на стадата през есента понякога се събират на групи, заедно с едногодишните, за да играят. Игрите се състоят в гонитби, характерни подскоци на място, борби с рога, демонстративно покриване и др.При тревога бързо намират майките си и ако стадото тръгне всяко яре бяга до нея.

Участието на приплодите в структурата на запаса е показателен за репродуктивната способност на популацията.

Е д н о г о д и ш н и /Годинаци/

Това са онези приплоди които реално са навършили една година. По време на есенния отчет са достигнали 18 – 19 месеца, но не са навършили две години.

Въпреки, че са с по -големи размери от яретата, все още са по дребни от възрастните, което ясно се вижда при наблюденията. Формите на тялото са съразмерни, въпреки, че главата все още изглежда покъса. Вратът е тънък и изправен и изглежда по-дълъг.

Рогата са дълги 11-14 см и високи 6-7 см. Оформена е извивката. Рогата са не по-високи от ушите.

Поведението е все още детско. Склонни са към игри проявяват любопитство. Стоят в близост с женската, но се отдалечават повече и проявяват известна самостоятелност.

Участието на годинаците в структурата е показателно за размера на загубите /оцеляF# – емостта/, които са най-големи в ранните възрасти.

М л а д и / 2 – 3 годишни/

След втората година става възможно различаването на половете от разстояние. В тази възрастова група индивидите стават самостоятелни , но все още не са полово зрели.

В тази възраст височината и дължината на тялото достигат размерите на възрастните животни , но формите са стегнати и прибрани.

През втората и третата година прираста на рогата е най голям и видим . През втората година са дълги 16-19 см и високи 10-11 см., през третата съответно 19-21см и 14-16 см. При тези размери рогата достигат и малко надминават височината на ушите.

Поведението е като на възрастните животни , въпреки че е явно подчиненото им положение в стадото. Движат се заедно със зрелите женски , приплодите и годинаците. Предпазливи са и в повечето случаи не проявяват излишно любопитство. Индивидите от горната граница на тази група участват в сватбуването.

З р е л и женски / + 3 год./

Това са зрелите женски през четвъртата година от живота си и по-възрастни. Телесните размери след тази възраст почти не се променят. Настъпват промени само във формата. След първото раждане, коремът видимо увисва. Главата е дълга и сравнително тясна. Вратът е тънък, и по-дълъг от колкото широк. Постановката на врата се променя с възраста, като с увеличаването й постепенно увисва.

Нарастването на рогата след четвъртата година рязко се забавя и става 5-7 мм за година.След тази възраст дължината на рогата не е точен показател, въпреки че при животни на възраст над 10-12 години натрупването на дължина става видимо. При всички случаи височината на рогата е над 1,3-1,5 от дължината на ухото. Рогата са тънки с ъгъл близък до правия, най-често с малък размах 4-8 см.

Козите от тази група обикновено водят приплоди и годинаци. Крайно предпазливи са. Постоянно следят за малките си и при нужда ги отвеждат или защитават. Зрели женски са водачи на стадото, макар това да не е ясно изразено и постоянно.

Дела на зрелите женски определя възможността на популацията да увеличава числеността си и да компенсира отпада. По отношение на зрелите кози се определя и коефициента на прираст.

М л а д и мъжки /2 – 6 годишни/

В тази група са отнесени мъжките диви кози през третата до 10 шестата година от живота им. В тази възраст половите различия стават по-ясно видими. Размерите в сравнение с женските са по-добре изразени,отколкото в първите две възрастови групи /приплоди и годинаци/. Тялото е масивно и набито. Дължината на врата е равна, или по-малка от ширината, поради което изглежда къс. Главата се държи по високо и ъгъла образуван между муцуната и долната челюст е по-голям отколкото при женските. Гръдния кош е по-дълбок и мощен, като с увеличаване на възрастта това все поясно се вижда. Кичура около половия отвор ясно се вижда след 3-4 година, но е къс и тънък.

През този период рогата растат интензивно особено през третата и четвъртата година. Достигат на дължина, втората година 19 см, третата 23 см, четвъртата 24 см и петата 25 см. Височината на втората година е около 11 см на третата 14 см и на четвъртата петата в зависимост от ъгъла на извивката 15-17 см. Още през втората година височината на рогата надвишава тази на ушите, а през петата година те са над 1,5 пъти по-високи от ухото.

В тази възраст младите мъжки се движат около женските, или образуват малки самостоятелни групи.При наличие на достатъчно зрели пръчове, тази група не участва в сватбуването. Младите мъжкари се включват в стадата в началото на разгонването , но при същинското покриване на козите биват прогонвани от по-старите и силни пръчове.

З р е л и мъжки / над 6 год/

В тази група са включени мъжкарите на възраст 6 години и повече. Тялото им е масивно, краката изглеждат къси и дебели. Гръдния кош е дълбок и масата на тялото е съсредоточена в предната част. Врата е станал още поширок и наведен и изглежда 11 къс и квадратен. Линията на гърба е начупена.В зимна козина това се подсилва от дългата грива по холката, кръста и крупата. Корема е прибран в задната част. Кичура около половия отвор се вижда ясно, като с увеличаване на възрастта става по-широк и дълъг.

Рогата нарастват бавно след шестата година и не са явен показател за възрастта. Въпреки това се увеличават обиколките височината и размаха. Рогата изглеждат масивни в основата и ясно се вижда пълната извивка на върха – кука.

Животните от тази група живеят отделно от стадата.Обикновено се придържат към определен, не голям район, в страни от местата посещавани от стадата. Ако не бъдат прогонени, може да се наблюдават многократно на същото място. Извън периода на сватбуването са много предпазливи.Наличието на достатъчно зрели мъжки осигурява нормалното протичане на сватбуването.

ПОВЕДЕНЧЕСКИ РЕАКЦИИ

Необходимостта от познаване реакциите на животното на терена дава възможност на наблюдаващия да определи по поведението му неговите намерения,състояние,пол, възраст, здравен статус и т.н. Ето защо предварителната информация улеснява точността на регистрираните отчети и ситуации.

А. Адаптивно поведенчески реакции
Б. Маркировъчно поведение В. Контакти и заплахи
Г. Поведение при борба Д. Брачни взаимоотношения
Е. Майчински взаимоотношения
И. Социална структура на групата

Инструкциите за опознаване и ползване на тези признаци са разработени в настоящето задание както следва:

А. Адаптивно поведенчески реакции

Дивата коза притежава всички необходими качества и острота на сетивата, за да се адаптира към суровите особености на високата планина. Тя е известна със своето зрение, което е основно нейно качество за откритите пространства. Привичката на дивата коза да се оттегля при опасност към високи непристъпни зъбери, е разработило навика й да наблюдава осторожно идещата обичайно “от долу” опасност. Този навик, е предопределил относителното нехайство на дивата коза по отношение на терените, събитията и присъствието “над нея”. Ето защо някои изследователи посочват слабата й способност да наблюдава нагоре.Това е твърде условно твърдение, но в реална обстановка предразполага към полесно издебване на козата, когато е под наблюдателя.

Обонянието на дивата коза също е добре развито, но ползуваемостта му е в пряка зависимост от въздушните течения,които са характерни за високите планински пространства.Душещата дива коза заема напрегната поза, повдига възбудено опашка, изпъва врата си нагоре и често пъти уринира.Ако смутителят на спокойствието е фиксиран – визуално,или чрез обонянието – ушите се насочват в негова посока и козата енергично повдига и навежда глава неколкократно.

Мъжкарите понякога бият с преден крак в земята, или се отдалечават с няколко демонстративно тропащи подскоци. Обичайно визуалното разкриване се придружава и от подаване на звуков сигнал – изсвирване.Изсвирването е неколкократно, през къси интервали.Единичните животни са по-склонни да подават този сигнал,най-вече при изненада и при липса на обонятелен контрол. Само шум или мирис все още не са повод за изсвирване. Самото изсвирване все още не предизвиква бягство. В групата обаче то е сигнал за повишено внимание и при първа реакция за хукване от някое животно, всички го последват. Дивата коза,подобно на еленовите видове има привичката да спира по време на бягството и да следи действията на смутителя. Тази привичка и осигурява оценка на ситуацията, и създава възможност за спокойното и наблюдение. В тези случаи се предпочитат скални ръбове,възвишения,върхове и била след краткото спиране върху които ,козата избягва зад прикритието им. Посоката на бягство обичайно е нагоре – към по-високите места – но носи и твърде регионална специфика.

В някои области дивите кози предпочитат бягството надолу по посока на горско прикритие. В райони,където дивата коза е почувствувала успокоение от липсата на агресия спрямо нея тя се държи на определена дистанция, а дори понякога и следва посетителя. Различните адаптивни реакции на дивите кози са в пряко следствие от степента на опасност и формираното вторично поведение.

Б. Маркировъчно поведение

Под маркировъчно поведение се разбира определени ритуални действия на дивите кози с оглед на осъществяване на необходимата комуникация между отделните индивиди. Дивата коза притежава ясно изразени мирисни жлези, разположени непосредствено зад рогата,в тилната област на главата. Както мъжките, така и женските екземпляри имат навика да натриват с тази част на тила си стръкове треви, храстчета и тънки клони. Маркировъчното поведение от този тип се активира найвече в компанията на други животни, обичайно еднорангови.

Разновидност на този тип маркиране е активното триене на рогата и тилните жлези в брачния период. Това поведение е типично в случая поскоро за мъжките индивиди в близост с други мъжкари,или разгонени женски. Триенето в този случай е енергично в по-дебели 15 дървета,клони,скали и дори в земята. Натрупването на смола в основата на рогата става именно в следствие на това поведение.Възможно е такова триене на рогата да се констатира и в друг период- освен сватбения.Обичайно то е провокирано от възбудата при близостта на еднорангови животни от същия пол.

В. Контакти и заплахи

Контактите могат да бъдат демонстрирани с маниерничене и показване на определени части от тялото. Заплахата е разновидност на взаимоотношенията при което едно животно се опитва да респектира друго с поведението си.

Контактите се наблюдават най-вече при среща с нови животни търсещи приобщаване към групата или в индивидуални срещи.Важат и за двата пола. Обичайно животните се стягат и придобиват вцепенени движения.При това главата е повдигната и ушите изпънати напред косо, или настрани.Опашката се притиска към тялото и устата се отваря,очите се завъртат в орбитите.Задните крайници се разкрачват леко,а предните са изпънати и вдървени. Гърбът е извит нагоре и козината по гръбнака щръква. Животните застават едно до друго с глави в противоположна посока.В тази позиция обичайно започват да се въртят в кръг.Ако срещата е на стръмен склон,стремежът е винаги доминиращият да бъде отгоре. Така се получава твърде продължително маниерничене. Тази форма на контакт е разпространена и извън брачния период, особено при преразпределение на местонаходищата.

При среща с неравностойни по ранг животни , по-слабото търси начин да демонстрира своята подчиненост.Обичайно то силно изпъва глава напред и надолу,присвива колене,а понякога и ляга и полага шията си на земята.Когато се налага то приближава доминанта със силно присвити колене и се стреми да го докосне с муцуна ,или да премине покрай него.

При заплаха дивата коза присвива уши назад и навежда рогата си към обекта за респектиране. При по-силна възбуда това се придружава от енергично разклащане на главата . Обичайно това е първата фаза на заплаха и тя е адресирана към по-слаби и млади животни за които се оказва достатъчна. При нужда заплахата ескалира с бързо приближаване към заплашвания с няколко крачки,или скока.

Друг начин на заплашване е тропане с предния крак на място освен описаните пози.Обичайно това е предупреждение към друг вид животно. Понякога то е последвано от заплашителен скок,или няколко скока в посоката на смутителя и навеждане на рогата към него.

Г. Поведение при борба

Схватки между мъжките диви кози се наблюдават през цялата година.Освен в брачния период борбите между пръчовете са особено разгорещени в края на зимата .Вероятно това става заради преразпределението на местонаходищата. Боевете протичат брутално и при невъзможност да избяга битият противник нерядко е силно травмиран и наранен. При еднорангови козли борбите се предхождат от продължителни контакти на маниерничене.

Брачното поведение винаги предразполага за стълкновения между мъжките животни.Още в началните му фази – през октомври – върху отделни скални издатини мъжкарите стоят демонстративно дълго.Това не е за да наблюдават за стадата, а по скоро заявка от типа “аз съм тук”,адресирана към себеподобните. По време на разгонването се дочува понякога и тихо протръбяване,по скоро наподобяващо ръмжене. Тръбенето е кратко и се възпроизвежда от широко отворената уста на мъжкия. Характерно в този период е ритуалното тресене на тялото. Козелът присвива крака, настръхва,повдига брадата си и започва да тресе отначало само гърба,а сетне и цялото тяло.Предните му крака вибрират в широка амплитуда.По време на тази церемония козелът уринира при което напръсква страните и дори гърба си с лепкава,силно миризлива течност. В нея обаче не се съдържа сперма. Освен форма на контакт това поведение носи и маркировъчен характер. Преки сблъсъци по време на сватбуването стават най-вече между равностойни мъжкари. Обичайно те се предхождат от описаните форми на контакт и привидно нехайни обиколки на определена дистанция – около 3 метра. При тези взаимни обиколки,ако са на склон козлите се изкачват нагоре.В един миг застаналият отгоре мъжкар внезапно атакува и това се превръща в главоломно преследване по склона надолу. Преследваният прави опити да вземе преднина и се възкачи в горна позиция по склона.Едва тогава е в състояние да поеме ролята на нападащ. Преследвачът става преследван .Гонтиби от този характер са твърде характерни в брачния период.Ролите многократно се разменят.При стълкновение атакуваният е удрян безогледно и брутално навсякъде по тялото.

Борбите са характерни за възрастни животни с изравнени сили и намерения.До тях рядко се приближават млади – до 3 годишни животни.Едва в края на сватбуването и те правят опити да се включат в подобни схватки със себеподобни животни. При неравностойни противници е достатъчно заплашителното поведение на по-възрастния, или кратка гонитба. В редки случаи гонитбата е подир женска коза,или между две женски.

Д. Брачни взаимоотношения

По време на сватбуването мъжките козли търсят стадата. Обичайно те не пасат,движат се с наведени глави и душат за себеподобни.Когато мъжкарят приближи разгонена коза,тя обикновено уринира в характерна приклекнала поза.Подушвайки урината той определя степента и на разгоненост. Новопоявил се мъжкар проверява по този начин всички кози и дори младите едногодишни мъжкари. Разгонеността на козата е за кратък 1-2 дневен период. Решила да допусне козела, тя застава на място,а той я приближава с високо вдигната брадичка,изпъната опашка и странично изправени уши. Понякога езикът му виси навън и се движи на страни. След скачката той повдига горната си бърна за кратко и изпъва шия нагоре.

Е. Майчински взаимоотношения

Отделилата се за раждане коза обичайно предварително е прогонила миналогодишното малко. Тя го прогонва с демонстративни скокове към него.Прокудено, козлето търси компанията на други себеподобни от групата. Родилата коза скоро се завръща в стадото.Козлето я следва вероятно познавайки я по миризмата,което важи отначало и за майката. При лежане малкото се притиска към майка си,както и при бягане се стреми да я следва докосвайки се до нея.При опасност то се свива дори между предните и крака.Бозае до август активно,но е възможно това да продължи и до ноември.Прекъснатата връзка между майката и едногодишното и козле,особено женско се възстановява след време. Семейство от майка,малкото и едногодишен приплод се наблюдава често. Обичайно по-стария приплод е от женски пол.

И.Социална структура на групата

Почти през цялата година дивите кози формират трайни групи.Едногодишните приплоди живеят отделно няколко седмици след раждането на техните братя и сестри в общи групи.След това всички се събират заедно. Мъжкарите търсят уединение,но формират и 20 групи,макар и малобройни. В тях преобладават младите животни. Стабилността и връзката в козето стадо е слаба.Често се случва животни да се отделят от групата и да се присъединят към друга такава.Единствено връзката майка,приплод едногодишен женски приплод е по-трайна.

По време на движение и бягство обичайно отпред бяга женската дива коза водач.Мъжкарите,особено по-старите остават назад.Обичайно няма определена лидер -водач женска. Позициите се променят и в зависимост от случая,или сигнала за опасност водачките се сменят.

КАРТИРАНЕ НА ОБЛАСТИТЕ НА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ

Картирането на ареала се извършва като се нанасят върху картната основа, всички места на наблюдавани диви кози или следи от присъствието им. За очертаване на границите се свързват крайните точки обитавани от кози. Като основа могат да се ползват горски карти с мащаб 1:10 000. По този списък както и допълнителни информационни данни се определят размера и характеристиките на отделните части на ареала. Границите могат да се пренесат на съответни карти – напр. с мащаб 1:25 000 за по голяма прегледност и удобство при анализа. За илюстриране може да се ползва карто- схема на Пирин, върху основа на топографски карти с мащаб 1:100 000. 21

ЧЕСТОТА И ПЕРИОДИКА НА НАБЛЮДЕНИЯТА

Съществуват пикове в динамиката на придвижванията, биологически цикли, или миграционни процеси.Такива обичайно са:

сватбуването – октомври, ноември.
зимните миграции и зимовища– декември до март.
раждане и формиране на летни групи – юни

Така посочените моменти дават информация за числеността и състоянието на запасите от диви кози.

ПЕРИОД ЗА ОБОБЩАВАНЕ И АНАЛИЗ НА ДАННИТЕ

Би трябвало да се премине на две достоверни таксирания – пролетнолятно и есенно. Пролетно- лятната таксация действително ще отрази основния запас и ще отчете Евентуалния коефициент на естествения зимен отпад. Проведена в края на юни тя ще констатира и прираста за настоящата година. Есенната – през ноември – ще отрази реалното нарастване на запаса с отчитане на известен отпад и навлизането му в зимния период при съответното съотношение на половете и възрастови групи като цялост.

КАРНЕТ за регистриране на наблюденията

Карнетът опис съдържа максимално количество информация, която се записва в последователен ред. Карнетът се състои от две части:

директни наблюдения на диви кози
следи от писъствието на дивите кози

В разделът за директен мониторинг карнетът съдържа следните графи:

дата и час на наблюдението
време / като климатична характеристика и състояние/
местност /като екотип – горски, или високопланински
брой на наблюдаваните екземпляри – пол и възрастови групи

В допълнителна ЛЕГЕНДА приложена към карнета са дадени профилните фигури на основните възрастови и полови групи животни съгласно приложената методика: приплод, едно годишни, млади женски/ 2-3 г/, зрели женски/ + 3 г/, млади мъжки/2-6 г/ и зрели мъжки /+6г/. Посочени са и точните индикации на кодовете за състоянието на времето: 1-слънчево, 2- дъждовно или снеговито, 3-мъгливо и 4-ветровито. Посочени са и кодовите 22 обозначения за вида на местността: 1- горски екотип и 2- високопланински екотип.

В разделът за индиректни наблюдения и констатации за присъствието на дивата коза на терена са разработени графи, които отразяват:

датата
местността / като екотип съгласно възприетата кодировка/
следи от стъпките по размер – дължина Х ширина
лежанки – бр
изпражнения- бр купчинки
други – маркировъчни точки, козина, останки, прехапани треви и храсти при хранителна активност

В карнета се отбелязва Административния район, участъка и района на обследване. Извършилият мониторинга записва името и адреса си за контакт.

Приложение 1: КАРНЕТ – 2 бр

Карнет – цветно изпълнение

Приложение 1

КАРНЕТ

Общата численост на директно преброените диви кози обитаващи НП Пирин съгласно получената информация по карнети е 227 / двеста двадесет и седем/ броя. Индиректни сведения са постъпили за още 30/тридесет/ броя диви кози констатирани по отпечатъци от следите им.

В карнетите за следи и индиректни констатации за присъствие на диви кози са отбелязани над 50 бр измерени следи от стъпките, 11 лежанки, множество изпражнения и снопчета козина. Същите данни подсказват за присъствието надиви кози, но категорични данни за тяхната численост не могат да се посочат.

При приемане достоверността на информацията може да се отчете, че в НП Пирин към настоящия момент обитават 257 / двеста петдесет и седем /диви кози. Структурата на запаса – на база на идентифицираните по пол и възраст диви кози, а именно 227 бр – съгласно възприетата методика и отразяването и в карнетите е както следва:

МЪЖКИ

млади – 13 бр – 6 %
зрели – 25 бр – 11 %

ЖЕНСКИ

млади – 31 бр – 13 %
зрели – 97 бр – 43 %

ПРИПЛОДИ – 52 бр – 23 %

ЕДНОГОДИШНИ – 9 бр – 4 %

Сравнителния анализ с данните на Тюфекчиев/1972/ сочи следното:

Приплоди – 24 % при 23 % за 2005 г
Годинаци – 10 % при 4 % за 2005 г
Млади женски и мъжки – 22 % при 19 % за 2005 г
Зрели женски и мъжки – 44 % при 54 % за 2005 г

Бубеник/ 1973/ приема оптимална структура при следното взаимоотношение между половете и възрастите:

Приплоди – 15 % при 23 % за 2005 г
Годинаци – 11 % при 4% за 2005 г
Млади женски и мъжки – 24 % при 19 % за 2005 г
Зрели женски и мъжки – 44 % при 54 % за 2005 г
Стари – 6 % –

Видно от двете сравнения приблизителността на литературните данни и тези от таксирането в НП Пирин за 2005 г не се различават съществено с малки изключения. Това потвърждава до известна степен достоверността на мониторинга. Въпреки направената справка, анализът на структурата на запаса във връзка с оптималността на взаимоотношенията по пол и възраст не е предмет на настоящето проучване. Независимо от това се налагат някои изводи, а именно:

1.Съотношението на мъжки към женски животни е 1 : 3 при това с превес на зрели животни и за двата пола. Това говори за перспективна репродуктивна възможност на запаса и очакване на рязко завишена раждаемост в следващите години.

Приплодите са почти 50 % от запаса на зрелите женски / 52 приплода при 97 зрели женски/, което буди недоумение. Възможно ли е висока смъртност и отпад на новородените още в първите дни и седмици на тази година, или голяма част от женските / в случая 45 диви кози/ не са родили по редица причини?
Едногодишните са изненадващо малко / само 9 броя/ на фона на високата численост на приплодите от тази година и вероятно почти същия такъв от предходната. Означава ли това, че отпадът през първата година е толкова висок, че да оцелеят само 9 едногодишни животни?

Забележка: Евентуалното обяснение на така регистрираната структура на запаса се съдържа най-вероятно в неточното отбелязване в карнетите на наблюдаваните животни. По редица причини голяма част от едногодишните са записани като зрели женски. Ръстът и присъствието им в общия състав на стадото често заблуждава таксаторите, така, че те ги вписват в графата на зрелите женски. Естествено е те да не водят тазгодишни ярета със себе си тъй като още не са полово зрели. Това обяснява от своя страна ниската отбелязана численост на едногодишните. При така възприетата корекция, естествено е броят на едногодишните да бъде по-висок. Това прецизиране е възможно при щателен оглед на стадата с далекогледни уреди и вярното им нанасяне в графите по карнетите.

4.Отчитането на следите от присъствието на диви кози в района на обследване само косвено сочи за тяхното присъствие. Регистрираните следи в никакъв случай не могат да дадат висока степен на достоверност за числеността, половия и възрастов състав на стадата.

Тези няколко аспекта при анализа на пролетното преброяване на дивите кози в НП Пирин се нуждаят от специализирано тълкувание и изводи за управление на популацията в необходимото направление, предмет на друго проучване.

АНАЛИЗ за достоверността и приложимостта на методиката за мониторинга. ИЗВОДИ.

1.Разработеният карнет за мониторинг на дивата коза и съпътстващата методология за оценка на половия и възрастов състав на стадата са подходящи и могат да бъдат унифицирани за цялата страна

2.Приетият традиционно маршрутен способ от ДНП за отчитане числеността на дивите кози в НП Пирин е подходящ и принципно приложим във всички области на разпространение на вида.

3.Утвърдените маршрути обхващат цялата територия на обитание в НП Пирин и са подходящи, а в други райони на обитание ще бъдат конкретно трасирани.

4.Периодът на провеждане на мониторинга/ след раждането на малките и формиране на новите стада/ е подходящ за НП Пирин и с малки отклонения от регионален характер могат да се приспособят и за другите райони на обитание в страната.

5.Набелязаните стационарни точки за провеждане на мониторинга са част от маршрутните директриси и са подходящи за целта. Вероятно за някои райони на разпространение на вида в страната е възможно да се окажат приоритетни пред маршрутния способ. От практически приложима гледна точка обаче стационарния метод за НП Пирин са трудно приложими по следните причини:

– Трудно достъпни места с голяма надморска височина и без условия за дълготрайно присъствие на таксатора

– Възможни климатични обрати и внезапни екстремални влияния на времето при престоя на стационарите

– Необходимост от високо специализирано оборудване и екипировка при престоя на стационара

– Наложителна висока лична подготовка и натренираност на таксатора ангажиран с тази задача

– Предвижване на стадата и отделните животни настрани от стационарните точки в периода на таксиране по редица причини – климатични, моментни и т.н. и тяхното неотчитане за периода на наблюдението

– Сравнително продължителен способ във времето – мин. двудневен – престой на стационар

С Т А Н О В И Щ Е

от д-р ссн, инж. Райчо Гънчев – ръководител на фирма за консултации, проекти, организация и управление на дивата фауна “Кентур”

Относно: Проект за “Възстановяваване на Балканската дива коза /Rupicapra rupicapra balcanica Bolcay, 1925/ в ПП”Витоша” – София

Внесеният от дирекцията на Природен парк “Витоша” проект за възстановяване на Балканската дива коза в района на Витоша е напълно актуален по отношение съхраняване биоразнообразието в планинските биотопи. Катастрофалното намаляване на запасите като цяло за страната към днешна дата, е реална опасност за спадане на числеността под критичен минимум. При фрагментарния характер на популацията в отделните планински зони, това може да доведе до изчезването и на места,или необратими процеси по посока на трайни инбридингови последствия. Единствената алтернатива за момента е да се мобилизират всички възможности за подпомагане възстановяването на този вид. Проекта предвижда на практика една реаклиматизация на дивата коза, посредством развъдни аклиматизационни мероприятия, при това в партньорство със специализирана стопанска структура в лицето на ДДС “Витошко”.Такава форма на работа е единствено правилния път за реални резултати, които са в съответсвие с Националната стратегия за опазване на биоразнообразието и замисъла при създаване на Държавните дивечови станции към НУГ.

Балканската дива коза е включена в приоритетите на Бернската конвенция и Директива 92/43 на Съвета на ЕИО ,а в Червената книга на България продължава да стои в графата “застрашен вид”. Разширяването на мрежата от защитени територии през последните години в страната – 31 резервати,природни паркове,народни паркове и т.н., създава нормативни предпоставки за целенасочена дейност по възстановяване на находищата и количествените показатели на запасите от диви кози. С идеята за връщане на дивата коза на Витоша , Дирекцията на парка прави опит за възстановяване на естестественото статукво в една отдавна лишена от присъствието и природна система. Ефекта от такава инициатива за биоразнообразието е мултипликационен.Дивата коза е само част от трофичните вериги на високите планини. Тя заема специфична екологическа ниша и като територия и като регулатор на тревно храстовите формации по откритите зони. В този смисъл оползотворяването на някои тревни видове стимулира тяхното облагородяване и повишава възможностите за разнотревие , а от там и за поява на съпътстващи видове. Опасността от преексплоатация на пасищата от дивите тревопасни, още повече за дивата коза е доказано несъществуваща.От друга страна дивата коза е възможен биорезерв за поддържане на определено количество хищници, също обекти с консервационно значение – вълк,рис,други хищници,едри грабливи птици и т.н.

Социалният ефект от възстановяване на вида във Витоша е многопосочен. От една страна появата на такъв “екзотичен” вид създава поток от интереси към района – научни,естетически,туристически,ограмотителни и др. Необходимостта от такива контакти извиква на дневен ред изграждането и подържането на съответвстващите инфраструктурни системи,квалификация на персонал,изграждане на комуникативни форми ,реализация на продуктите и т.н.

Оценката на предпоставките ,условията и възможностите за пристъпване към това мероприятия вече съществува. В този смисъл трябва да се доразработят в детайлност всички вероятни негативи по линия на антропогенното въздействие – пряко и косвено. Обхватността на идеята за създаване на развъдна станция – акиматизационна ограда за диви кози – вероятно ще надхвърли регионалното си значимост след време. Състоянието на запасите в други находища в страната се нуждае от централизирана помощ .В този смисъл развъждането,придобиване на опит изграждане на квалифицирани кадри и компетентност могат да стартират със даване ход на настоящия проект. Един такъв проект залага на дълготрайно въздействие и успешната му реализация ще бъде оценена далеч във времето. Самият жизнен и адаптивен цикъл при вида е с относителна продължителност. Зрелостта при дивата коза настъпва след 5 – 6 та година , а продължителността на живота надхвърля 15 години. Приспособяването към специфичните условия понякога също се измерва в години. Веднъж вписалата се вече в обстановката популация, може да бъде обявена за трайно явление там.

Ефективността от реализирането на подобен проект винаги е многопосочна.При правилно разработване на инфраструктурата и организацията на работа възвращаемостта на вложените средства е осигурена.Още повече,че в цялостната система е предвидено и партньорството на ДДС”Витошко” с неговите направления в този смисъл. Дългогодишните резултати от дейностите на тези структури – специализирани Дивечоразвъдни – техния опит и компетенции са доказани в практиката. Инициатора и изпълнителя на проекта в лицето на администрацията на ПП”Витоша” също предполага обезпеченост с компетентни и със съответния ценз структури за осъществяване на тази не търпяща отлагане инициатива. 26.11.2001 г